Ку̀лата е село в Югозападна България, което се намира в община Петрич, Област Благоевград. То е разположено на главния път София - Солун (Е79) и строящата се магистрала „Струма“, и е в непосредствена близост, до самата граница между Република България и Република Гърция. Поради това в него се намира Митница Кулата и ГКПП Кулата-Промахон. Селото отстои на 175 км южно от столицата София, на 120 км североизточно от град Солун (днес в Гърция) и на 16 км източно от общинския център – гр. Петрич.
Кулата се намира в съседство на селата: в България – Тополница (на северозапад), Чучулигово (на север) и Ново Ходжово (на североизток) и в Гърция – Драготин/ Промахон (на юг) и Сенгелово/ Ангистро (на югоизток).
Село Кулата лежи на левия бряг на р. Струма, на място преди последната да се отправи на юг към Рупелския пролом, който разделя Сенгелска планина (западен дял на планината Славянка) от Беласица планина. Южно от селото тече р. Пиринска Бистрица (ляв приток на Струма), която в тази си част съвпада с държавната граница. Средната надморска височина на разположеното в най-южния край на Петричко-Санданската котловина селище е около 90 м.
Селото попада в преходно-средиземноморската климатична зона и се характеризира с горещо, сухо лято и мека зима. Тукашният климат благоприятства за отглеждането на разнообразни земеделски култури - тютюн, лозя и дори на маслини.
Населението на с. Кулата към 2013 г. наброява около 800 жители.

Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище, за което има данни че е съществувало още през X в. През 60-те години на XX в. в двора на училището са разкрити основите  на триконхална средновековна църква, чието функциониране е датирано към X-XII в. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи широкия времеви диапазон от X до XIX в. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и некропол и чието име за сега е неизвестно, е бил свързано с охраната на близкия Рупелски проход.
Първите писмени сведения за селото черпим от османските документи. В миналото то се е наричано само Кула или Петричка Кула, за да се различава от близкото село Кула, наричано още Серска Кула, днес Палеокастро, Гърция.
През XIX век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза (днес гр. Демирхисар, с българско име Вало̀вища, се намира в Гърция и е преименувано на Сидирокастро). През 30-те години на същия век френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:
„На една левга от Бистрица има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.“
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кула (Koula) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.
В 1891 г. българският учен - историк Георги Стрезов пише за селото:
„Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до Бистрица; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за Джумая, Мелник. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.“
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи християни. Спрямо статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 г. селото вече се числи към Мелнишка кааза, като християнското население на Кулата (Koulata) се състои от 96 българи екзархисти.
Село Кулата остава в Османската империя след Берлинския договор от 1878 г. Окончателно влиза в пределите на България след Междусъюзническата война с подписването на Букурещкия мирен договор в 1913 г.
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След освобождението в Кулата се заселват българи – бежанци от Беломорска Тракия, която остава под гръцка власт. Същото събитие се повтаря и през 1944-45 г., след като  тези исконни български земи са отново отнети от България.
Село Кулата е селски общински център за периода 1918 – 21 г., когато към него са включени селата: Марино поле, Чучулигово и Долно Спанчево.
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Кулата за кратко е окупирано от гръцката армия.
Днес с. Кулата е добре устроено селище - електрифицирано, водоснабдено, телефонизирано, с мобилна и интернет мрежа. Тук има кметство, основно училище, детска градина, читалище, здравно обслужване, църква и магазини. В района на селото и граничния пункт има различни търговски обекти, заведения и места за настаняване.
Селската черква "Св. Атанасий" е строена в ново време и в нея се пази частица от мощите на Св. Пантелеймон.


Източници:
1. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.
3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
4. Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.
5. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.